ЛЕГИТИМЍРАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Книж. Представям, показвам документи (лична служебна карта, паспорт, пълномощно и под.), с които удостоверявам, доказвам кой съм, с каква функция, с какви права се ползвам. Каблешков, който знаеше хората на комитета, поиска от Бенковски да се легитимира: — Нямате ли някой документ от комитета, някой печат? Л. Стоянов, Б, 46. Двамина въоръжени полицаи криминалисти влязоха в ресторана, .. и се насочиха между навалицата към масата на Георги Димитров. Легитимираха се и го поканиха да тръгне след тях. А. Каралийчев, НЧ, 128. Сред турското население шета някакъв софийски народен представител (поне така се легитимирал), който знае турски и приканва към неподчинение и отказ да се предават нарядите. Др. Асенов, ТКНП, 41-42. — Моля все пак да се легитимирате — обърна се към новодошлите Стойнев.. . По-възрастния от тях бръкна във вътрешния джоб на сакото си и показа на архитекта своята служебна карта. П. Незнакомов, ТС, 87.
— От нем. legitimieren.